Хроничен Простатит - Urolog BG

Хроничен Простатит

Хроничен Простатит

Хроничния простатит се среща най-често при млади, полово активни мъже на възраст от 20 до 40 годишна възраст. Ако не се диагностицира навреме възпалителния процес капсулира в каналчестата система на простатната жлеза. Така възпалението може да просъществува години наред. Пациенти в зряла възраст посещават уролога с оплаквания, които много често се дължат на възпаление на простатната жлеза. Нерядко на такива болни се предлага оперативно лечение.

Въпросът, дали оплакванията на болния се дължат на хронично възпаление – хроничен простатит или възрастово уголемяване на жлезата – аденом на жлезата или и на двете заболявания едновременно – хроничен аденомит, стои за решение от уролога. Едно прибързано оперативно лечение на простатната жлеза често не води до подобряване състоянието на болния.

Хроничния простатит има възпалително-алергична генеза. Причинители на възпалението са микроорганизми от най-различен характер: Хламидия Трахоматис, Ентерококус фекалис, Ешерихия коли, Трихомонас вагиналис, Уреаплазма Уреалитикум, гонококи, стафилококи, стрептококи, както и много вируси – Хюманпапиломавируси.

Микроорганизмите попадат в простатната жлеза основно по полов път. Инвазията може да настъпи и по кръвен път при наличие на фокална инфекция като възпаление на гърлото, синусите, на вътрешното ухо, зъбни грануломи и др. По липфен път от съседни органи – колит, хемороиди. По съседство при наличие на анални фисури, фистули.

Попаднали в паренхима на простатната жлеза микроорганизмите предизвикват възпаление. Ако не се проведе навреме адекватно лечение процеса хронифицира. Организма се стреми да ограничи възпалението като изработва една мукополизахаридна капсула около мястото на възпалението. Постепенно в огнището се натрупват калциевооксалатни соли – калцификати. Настъпва деструкция на паренхима.

За поставяне диагноза Хроничен простатит е необходим щателен физикален преглед. Ехографското изследване на пикочополовата система разкрива редица особено ценни подробности от заболяването. Приемайки тази диагноза е необходимо едно много добро микробиологично изследване на пикочополовата система – посявка и антибиотикограма. Съществуват редица трудности при микробиологичното изследване. Важно е какви материали се взимат за изследване, как се съхраняват те, колко време изтича за тяхното транспортиране. Кой извършва изследването и по каква методика се извършва.

Много често микробиологичните лезултати са негативни, т.е. не се откриват патогенни микроорганизми в пикочополовата система. На болния се обяснява, че е здрав, че няма нищо или се насочва за консултация с психиатър. Болният не може да повярва как така няма нищо пък той страда. Поради тези причини болните с хроничен простатит обикалят от кабинет на кабинет и търсят помощ.

Дори се изказват мнения, че хроничният простатит е „неличимо заболяване“, болният да „трябва да приеме оплакванията за нормално съществуващи“.