Хроничен Цистит - Urolog BG

Хроничен Цистит

Хроничен Цистит

Възпалението на пикочния мехур се нарича цистит. Напоследък прави впечатление големия брой жени страдащи от това заболяване. Предимно заболяването засяга млади момичета на възраст от 18 до 30 години. Причинителите изолирани от урината най-често са Сhlamidia Trachomatis, Esherichia coli, Enterococcus faecalis, Streptococcus, Enterobacter, Klebsiella, Proteus, Ureaplasma. Назначава се изследване на урината. На практика всичко е ясно. Изолирани са причинителите, антибиотикограмата ни показва недвумислено антибиотиците, които биха действали най-добре. Лечението се провежда от всякакви специалисти – интернисти, нефролози, дерматолози, общопрактикуващи лекари, а нерядко и самолечение. Така ли е в действителност? След така проведеното „адекватно“ лечение на цистита, стандартно за 5 – 6 дни болките отзвучават, болният се чувстват добре. Въпросът е решен. Но дали наистина е така?

Не минава месец, понякога и по-малко, болната отново е прикована към леглото от цистит. Лекарят отново назначава посявка на урина с антибиотикограма. Може да се изолират същите бактерии както при предишното изследване. По ирония на съдбата микробната флора може и да се смени. Отново следва лечение по познатата схема. Циститът става хронично рецидивиращ. Интервалите между обострянията се скъсяват. Болните се инвалидизират. Виждайки безнадеждността от лечението започват да се самолекуват. Едни се назначават сами изследвания и сами изписват терапия. Други активно търсят народни лечители, знахари, биоенерготерапевти, екстрасенси и т.н.

Въпросът е защо се стига до задънена улица при лечението на това на пръв поглед „елементарно“ заболяване. Нали всичко е ясно – диагнозата, лечението, режима? Нерядко, въпреки нашето лечение, процесът прогресира и се превръща в цистопиелонефрит. Възпалението на бъбреците – пиелонефрита, вече вещае и по-лоша прогноза. По този начин болните остават с хроничен цистопиелонефрит години наред. Крайният резултат е пиелонефротично сбръчкан бъбрек и хронична бъбречна недостатъчност.

Каква е причината за неудачното лечение? Кой е виновен? Как трябва да постъпим, ако сме на мястото на тези млади момичета?

На първо място е изборът на специалист. Лекарят, който се занимава с лечението на цистита се нарича уролог.

Снемането на анамнезата е изключително важен момент. В медицината важи сентенцията „който добре диагностицира, добре лекува“. Лекарят трябва да разпита болната за нейната работа, за това как уринира в светлите периоди, когато няма обострен цистит, има ли сексуален партньор, да изиска и неговия статус. Да разбере колко течности употребява, какъв е нейният режим на хранене, евентуално пази ли диета, достатъчно ли се движи, има ли съпътстващи заболявания? Какъв е сънят на болната, какви вредни навици има.

Назначаването на изследвания трябва да бъде всеобхватно. Не е достатъчно само микробиологично изследване на урина. Ще трябва да се вземат секрети от маточнана шийка и от форниксите. Да се направи директен тест за хламидиална инфекция, да се изследват на специална хранителна среда микоплазми. Пълната кръвна картина, както и биохимията на кръвта ще ни помогне да узнаем има ли странични заболявания пациентката. И не забравяйте – изследванията се провеждат рано сутрин на гладно. Материалите се занасят в лабораторията не по-късно от един час от вземането им.

На видеозон е необходимо да се видят всички коремни органи, да се определи има ли остатъчна урина.

Обзорната рентгенография ще ни помогне дали малките конкременти в бъбреците, ако сме видели на видеозона, са уратни или оксалатни. Урофлуметрията и цистотонометрията ще ни покажат има ли нарушение в инервацията на пикочния мехур. Понякога се налага да бъде извършена и цистоскопия.

Както сами разбират нашите млади пациентки, хроничния цистит съвсем не е толкова „просто“ заболяване. Едва ли това може да се направи за 15 минути. Ще трябва да се срещнете с уролога няколко пъти. В края на краищата ще трябва заедно с лекаря да победите хроничния цистит!

И накрая моят съвет – не се самоизследвайте и не се самолекувайте.