Хроничен Цистит

Възпалението на пикочния мехур се нарича цистит. Напоследък прави впечатление големия брой жени страдащи от това заболяване. Предимно заболяването засяга млади момичета на възраст от 18 до 30 години. Причинителите изолирани от урината най-често са: СhlamidiaTrachomatis,Esherichia coli,Enterococcus faecalis,Streptococcus,Enterobacter,Klebsiella,Proteus,Ureaplasma . Назначава се изследване на урината. На практика всичко е ясно. Изолирани са причинителите,антибиотикограмата ни показва недвумислено антибиотиците които биха действали най-добре. Лечението се провежда от всякакви специалисти : интернисти,нефролози,дерматолози,общопрактикуващи лекари а нерядко и самолечение. Така ли е в действителност? След така проведеното " адекватно" лечение на цистита , стандартно за 5-6 дни болките отзвучават,болният се чувстват добре. Въпроса е решен.Но дали е така наистина?

Не минава месец,понякога и по-малко, болната отново е прикована към леглото от цистит. Лекаря отново назначава посявка на урина с антибиотикограма. Може да се изолират същите бактерии както при предишното изследване. По ирония на съдбата микробната флора може и да се смени.Отново следва лечение по познатата схема. Цистита става хронично рецидивиращ.Интервалите между обострянията се скъсяват. Болните се инвалидизират. Виждайки безнадежността от лечението започват да се самолекуват.Едни се назначават сами изследвания и сами изписват терапия. Други активно търсят народни лечители,знахари,биоенерготерапевти ,екстрасенси и т. н.

Въпроса е защо се стига до задънена улица при лечението на това на пръв поглед "елементарно" заболяване.Нали всичко е ясно! Диагнозата,лечението,режима. Нерядко въпреки нашето лечение процеса прогресира и се превръща в цистопиелонефрит.Възпалението на бъбреците-пиелонефрита вече вещае и по- лоша прогноза.По този начин болните остават с хроничен цистопиелонефрит години наред.Крайния резултат- пиелонефротично збръчкан бъбрек и хронична бъбречна недостатъчносн.

Каква е причината за неудачното лечение?Кой е Виновен? Как трябва да постъпваме ако сме на мястото на тези млади момичета?

На първо място е избора на слециалист.Лекаря който се занимава с лечението на цистита се нарича уролог.

Снемането на анамнезата е изключително важен момент.В медицината важи сентенцията"който добре диагностицира,добре лекува".Лекаря трябва да разпита болната за нейната работа,за това как уринира в светлите периоди когато няма обострен цистит,има ли сексуален партньор,да изиска и неговия статус.Да разбере колко течности употребява ,какъв е нейния режим на хранене,евентуално пази ли диета,достатъчно ли се движи,има ли съпътстващи заболявания?Какъв е съня на болната,какви вредни навици има?

Назначаването на изследвания трябва да бъде всеобхватно.Не е достатъчно само микробиологично изследване на урина.Ще трябва да се вземат секрети от маточнана шийка,от форниксите.Да се направи директен тест за хламидиална инфекция,да се изследват на специална хранителна среда микоплазми.Пълната кръвна картина,както и биохимията на кръвта ще ни помогне да узнаем има ли странични заболявания пациентката.И не забравяйте: изследванията се провеждат рано сутрин на гладно.Материалите се занасят в лабораторията не по - късно от един час от вземането им.

На видеозона е необходимо да се видят всички коремни органи,да се определи има ли остатъчна урина.

Обзорната рентгенография ще ни помогне дали малките конкременти в бъбреците ,ако сме видяли на видеозона ,са уратни или оксалатни.

Урофлуметрията и цистотонометрията ще ни покажат има ли нарушение в инервацията на пикочния мехур.

Понякога се налага да бъде извършена и цистоскопия.

Както сами разбират нашите млади пациентки,хроничния цистит съвсем не е толкова" просто" заболяване.Едва ли това може да се направи за 15 минути.Ще трябва с уролога да се срещнете няколко пъти.В края на краищата ще трябва заедно с лекаря да победите хроничния цистит!

И накрая моя съвет: не се самоизследвайте и не се самолекувайте.